1 И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза: 2 Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята. 3 Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете. 4 Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас; 5 питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; 6 дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас; 7 и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас. 8 От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас. 9 Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете. 10 А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас. 11 Непременно да бъдат отвратителни за вас; от месото им да не ядете, и от мършата им да се отвращавате. 12 Всичко във водите, което няма ни перки ни люспи, да бъде отвратително за вас. 13 Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, понеже са отвратителни: орелът, грифата, морският орел, 14 пилякът, соколът по видовете му, 15 всяка врана по видовете й, 16 камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му, 17 малкият бухал, рибарят, ибисът, 18 лебедът, пеликанът, лешоядът, 19 щъркът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът. 20 Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас. 21 Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята. 22 Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му, и акридата по видовете й. 23 А всички други крилати пълзящи, които имат четири нозе, да бъдат отвратителни за вас. 24 От тях ще бъдат нечисти: всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта; 25 и всеки, който понесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. 26 Всяко животно що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист. 27 И измежду всичките четвероноги животни, ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта. 28 И който понесе мършата им нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас. 29 Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му, 30 ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелионът. 31 Тия са, които са нечисти за вас измежду всичките пълзящи; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта. 32 И всяко нещо, върху което те биха паднали мъртви, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, вретище, или какъв да е съд, който се употребява в работа, всеки трябва да се тури във вода, и ще бъде нечист до вечерта; тогава ще бъде чист. 33 И ако някое от тях падне в някой пръстен съд, то всичко що е вътре в него ще бъде нечисто; а него да строшите. 34 Всяка храна в него, която се яде, върху която се сипва вода, когато се сготви, ще бъде нечиста; и всяко питие, което се пие, във всеки такъв съд ще бъде нечисто. 35 Каквото и да било нещо, върху което би паднало нещо от мършата им, ще бъде нечисто; било пещ или огнище, трябва да се строшат; нечисти са, и нечисти ще бъдат за вас. 36 Обаче извор или кладенец, гдето има събрана вода, ще си бъде чист; но каквото се допре до мършата на тия животни ще бъде нечисто. 37 Но ако падне нещо от мършата им върху някое семе за сеене, което ще се посее, то си е чисто. 38 Обаче, ако са полели семето с вода, и падне нещо от мършата им на него, тогава е нечисто за вас. 39 Ако умре някое от животните, които бива да ядете, който се допре до мършата му ще бъде нечист до вечерта. 40 И който яде от мършата му трябва да изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта; и който понесе мършата му нека изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта. 41 Всяка гадина, която пълзи по земята, е отвратителна; да ги не ядете. 42 Всичко, което се влачи по корема си, и всичко, което ходи на четири нозе, или всичко, което има много нозе, сиреч, всички гадини, които пълзят по земята, – тях да не ядете, защото са отвратителни. 43 Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях. 44 Защото Аз съм Иеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свет; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята. 45 Защото Аз съм Господ, който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог; бъдете, прочее, свети, защото Аз съм свет. 46 Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята, 47 за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.

Какво все пак са яли древните жители на Израил и Иудея?
Археологически проучвания сочат, че храната е била предимно растителна. Хлябът бил основно ястие, а месото, яйцата, птиците, рибата и различни плодове и зеленчуци – допълнително. Хляба (квасен и безквасен) приготвяли от счукано в хаван или смляно в ръчна мелница жито (пшеница, ечемик, просо). Приготвяли и различни каши на основата на брашно. Към квасните дрожди отношението винаги е било подозрително като към нещо нечисто и разрушително, затова свещените хлябове винаги са безквасни. Хляба изпичали в глинени и каменни пещи или в пепел. Обикновено не го режели с нож, а го чупели.
Най-важни от растителните храни били маслините, гроздето и смокините. От маслините приготвяли зехтин, а от гроздето – вино. В Библията са споменати също нарове, фъстъци, орехи, ябълки, дини, тикви. От зеленчуците най-важни били баклата, грахът и някои други бобови растения, лукът, чесънът, краставиците.
Сред животинските продукти специално място заемали маслото и млякото. Някои допускат и употреба на сирене, но данните са несигурни. Употребявали и пчелен мед, вероятно от диви пчели, който бил знак за сит и доволен живот. Рибите приготвяли печени, варени или осолени. Месото и птиците най-често били варени. Само пасхалното агне задължително било изпичано цяло.
Основната подправка била солта, но в Библията са споменати също копър, кориандър, кимион и други ароматни треви. Трапезата понякога била разнообразявана от дивеч – сърни, елени, фазани и др.
Сложните старозаветни хранителни закони често са били предмет на различни коментари. Някои ги схващат като изпитание за силата на вярата, други откриват в тях задравословни хигиенни норми, трети – начин да се изолират евреите от езичниците. Последното може би е най-важно.

Храната винаги е била код за идентифициране на общността. По тази причина чужденците, когато описват своите приключения из чуждите земи, никога не пропускат да разкажат за храната на “другите”. Различията между културите най-отчетливо присъстват на трапезата.
Мойсеевият хранителен закон е един начин след излизането от Египет евреите да се отделят от останалите семитски племена. Това отделяне е логична част от библейското повествование. Самото сътворяване на света е поредица от разделения. Първо светлината от тъмнината, сушата от водата, чистите животни от нечистите, юдеи от неюдеи и т.н. И в този ред може би е дошло време за отделяне на Америка от Европа.
В Стария завет храната е заредена със страха от проклятието заради първородния грях, който впрочем е свързан с нарушаване на хранителна забрана – да не се яде от дървото на познанието.

В Новия завет отношението към храната е друго. Тя е освободена от повечето старозаветни забрани. Христос засипва пропастта, която иудейският хранителен закон изкопал между евреи и езичници, като казва: “Не това що влиза в устата на човека го осквернява, а това що излиза от устата на човека го осквернява.”
Разделението “чисто” – “нечисто” преминава в духовна плоскост, при което храната става само една метафора.